За какво търсим Бог?
Случвало се е, и продължава да се случва, да се отнасяме към Бога консуматорски – да искаме здраве, дарби, своя дял за тази земя, да вземем, да получим и да си отидем от Него. Не осъзнаваме, че си отиваме от Него, защото все още мислим или говорим за Него, но някак си всичко, което ни е дал е станало по-важно от самия Него. Нямаме време за Татко, нямаме време да похапваме с Него заедно на една трапеза. Взетото от Него разпиляваме за своя слава, превръщаме църкви, книги, служения, нови учения и хора в култ. Строим велики постройки, за да се покажем. Продаваме даровете на Баща ни. Тичаме след печалбите, за да ни видят, че сме богати и че сме синовете на царя.
Къде ни отвежда всичко това?
Отговора е: Все по-далеч и по-далеч от Баща ни! Ние не можем без Него нищо. Главозамайването от това, че сме велики, ни превръща в блудни синове и дъщери, постепенно отишли твърде далеч от дома на Баща ни. И така завихрени около своето АЗ сме се озовали в чужда страна, при чужд господар, който ни назначава на работа при своите прасета. На някои им харесва да бъдат ласкани от прасетата и да се изживяват като такива, които ги пасат, но други ще прогледнат и ще усетят липсата на Баща си и празния мъртъв живот без Него! Изведнъж ще осъзнаят, че в заслепението си ядат помия /стоене в грях, вяра в лъжеучения/ и ще изпитат истински глад по Бога.
Време е за завръщане при Небесния ни Баща!
Цялата слава на богатствата и значимостта в очите на маси от хора е нищо, в сравнение с Бащината прегръдка, целувка и присъствие!
Днес е деня за радикалното разпъване на нашето велико АЗ, на плътското ни естество, на решението за покаяние, което дава плод!
Вие които усещате глад в душите си, върнете се при Небесния ни Татко, време е за покаяние на дело, а не на думи! Когато вземем твърдо решение да се върнем при нашия Небесен Татко и излезем от позлатената кочина на сатана, напускайки общата трапеза със свинете, ние се отказваме от този начин на живот, напускаме го и отиваме при Баща си! Покайваме се, искаме прошка от Него и я получаваме, търсим Го и ще Го намерим, защото ако ние сме тръгнали по пътя, който ни разкрива Господ Исус Христос през Себе Си, ще стигнем при Баща Ни, а Той ни чака и като ни е видял да правим крачки към Него, Той тича към нас, защото ние искаме Той да ни изпълва и Духа Му да пребъдва в нас. Ние не искаме вече от Него първо имоти, пари и дялове – неща за себе си, които да разпилеем в духовно блудство и егоизъм.Ние искаме от Него най-важното: САМИЯ НЕГО, напуснатия от нас някога Баща, да Го познаваме, да пребъдваме в Него! Той чака сърце, което търси Него! Бог чака някой, който се връща при Него, приема ни мръсни и недостойни, целува ни, прегръща ни, възстановява ни, измива ни, облича ни с бял висон, слага ни пръстен-символ на власт и семейна принадлежност, радва се, вдига празненство заради нас! Това е нашия Небесен Татко! Той приема покайващото се сърце, което е напуснало покорството си към демоните и общата трапеза с тях и ползите от тях и е на трапезата при Баща си! Покаянието е практично отделяне от греха, смяна на трапези, отдалечаване от греха и оставане при Небесния ни Баща! Той заслужава да останем при Него и да не се връщаме назад. Нека Го обичаме с трепет и цялото си естество и да обичаме всички, които Той е родил, дори и тези които ни одумват, гонят или не признават Баща ни – за тях са нужни молитвени ходатаи. Нека не завиждаме на ближния ни, че Баща ни му е дал нещо, което не заслужава или което ние нямаме, а нека се обичаме така, както Той ни възлюби. На всеки от нас Бог е дал по нещичко, за обща полза и за да се радваме не на даровете, а на Този, който ни ги е дал – Небесния ни Баща – Бога на Авраам, Исаак и Израил, нашия Бог.
На първо място нека търсим Него, нашия Татко се грижи за нас!
По Лука 15. Бъдете благословени!
Пастир Павел Андреев
24 януари 2012 г.