Ние всички твърдим, че сме християни, тоест че принадлежим на Христос. Посещаваме църкви-събрания от вярващи, храмове-сгради с религиозна тематика или смятаме, че не трябва да посещаваме нищо…

Някога сме изповядали в молитва към Бога своите грехове и нашето решение Исус Христос да бъде наш Господ. Други от нас просто са им казали, че са християни, защото посещават храмове и изпълняват традиции не отбелязани като Божия воля в библията, но те не го знаят. Други пък от нас просто живеят в „християнска” държава и от само себе си някак са християни, защото не са мюсулмани или будисти.

Интересува ли ни обаче кой ни дава право да се наречем християни или Божии деца? И ако това право има само самия Бог, то днес Той  също има право да ни зададе следните въпроси:

Дадохме ли нозете си на Исус да ги измие от полепналата по тях пръст на този свят-неговата преходност , бунт, последвахме ли Неговите стъпки, оставихме ли изповяданите грехове зад себе си през изминалите до днес години, взехме ли Исусовото иго-воля присърце, слушаме ли Неговия глас, гледаме ли това, което Той иска да виждаме, слушаме ли това, което Той иска да слушаме, намираме ли се там където е Той – Първия и Последния ? Копнеем ли за реална връзка с Исус и така чрез Него с Отец?

Или сърцето ни се е прилепило към желателното и добро за ухото послание, примесено с приспивна песен и омая за душата. Послание, събрано от извадени от контекста на вечното Слово истини и малко светска „мъдрост” тук, малко там! Ако е така нека изпитаме себе си къде се намираме, дали това желателно за ухото и окото не идва от някой обичащ нашата хладкост и компромиси  друг „Исус”,който ни нашепва:”нима смятате, че съм имал в предвид  да оставите начина си на живот буквално, та аз ви обичам, наслаждавайте се на живота си на земята, вие сте царски деца, заслужавате най-доброто в света – успех, богатства, кариера, уважение, вие вече сте спасени, оставили сте си стария живот чрез молитвата на покаяние, ето вече сте нови, писано е, че вашите дела не ви спасяват нали? Сега е благодат”.

Също така не разбираме ли, че молим  Бог да ни помага в нашите планове и да следва нас навсякъде където отиваме?

Къде сме днес? Години след първата изповед или множеството посещения на храмове и участия в ритуали, отделени ли сме от света или сме се смесили с него за да му обясним учението на Христос по по-достъпен начин, вършим ли нормалните съвременни неща, защото времето се е променило? Замисляме ли се трезво кой е всъщност нашия господар?

По истината на Словото и структурата на 1Йоан 3 глава / Не е буквален цитат /

Всеки, който вярва в Господ Исус има единствено надежда в Него, нито в себе си , нито в друг човек и очиства себе си, както Той е чист, дава възможност на Бог да го очисти от непокорството към волята Му. Всеки, който продължава да живее в грях, върши на практика беззаконие и грехът, който е беззаконие го владее, определя действията му. И вие знаете, че Той, Исус се яви, за да вземе нашите грехове, да ни освободи от тях и в Него няма грях, нищо общо с това, което света смята за нормално. Никой, който стои в Него, не съгрешава, не се съгласява да бъде забавляван от дявола, никой, който съгрешава, не Го е видял – разбрал, преживял, и не Го е познал. Дечица, никой да не ви заблуждава! Не приемайте желателните за ушите послания, нито гледайте желателните за очите образи. Който върши правда, живее по сърцето на своя любим, е праведен, и обича Този, Който е праведен. Който върши грях, без да се съпротивява на греха, живее по волята на този, който му предлага това „добро и желателно нещо”, той е от дявола, защото дяволът съгрешава от началото. Затова се яви Божият Син – за да унищожи делата на дявола, който определя този свят. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, не може да остане в грях, защото Неговият Дух   живее в него; и не може да съгрешава, да се съгласява с „нормалните” за света неща, само защото трябва да се погрижи за себе си и семейството си,  защото е роден от Бога. По това се разпознават Божиите деца и дяволските деца: никой, който не върши правда –Божията воля, не е от Бога, нито онзи, който не обича ближния си, обича себе си повече от него и затова му е огорчен или обиден.

Не се учудвайте, братя и сестри, ако хората от света ви мразят, това е така, защото вие сте се отказали света и неговия княз да ви управляват и не ходите в техните стъпки. Реално вие вече не приличате на тях. Ето как можем да познаем истинската любов: Исус даде живота си за нас. Така и ние по Неговия пример да дадем своя живот за братята и сестрите си, защото първо дадохме живота си на Него. Нека любовта ни не е само на думи или приказки, а да бъде истинска и да се изразява на дело. Заповедта на Бога  Баща е да вярваме в името на Сина му, Исус Христос, като се откажем от нашия самоопределящ се живот и приемем живота от  Господ Исус, слушайки Него и следвайки покорно стъпките Му, като се обичаме един друг, както Исус ни е заповядал. Който спазва Божиите заповеди, живее в Бога и Бог живее в него. Ето как можем да разберем, че Бог живее в нас: по Духа, който ни е дал, Дух, който не се удоволства да гледа и слуша шоутата на присмивателите /напр. комиците, шоуто на Слави и др./, филмите на блудниците и убийците, музиката, хазарта и модата на падналия херувим. Дух, който не разрешава да бъде вързан от сатана в кредити, сребролюбие, себелюбие, страх и всякакъв вид блудства с този свят!

     Достатъчно ли ни е това, което Бог ни е дал?

Къде сме днес? Отделени ли сме от света или сме се смесили с него, за да получим повече?

Очакваме ли завръщането на нашия Любим – Господ Исус или дори не знаем за това, или имаме твърде много любовници в този свят и просто нямаме време, както е „нормално” да казват всички жители на света ? Къде е съкровището ни ? Ние жители на този свят ли сме ? Нека всеки от нас отговори лично на Неговите въпроси, дал ни е свободна воля! ТОЙ чака нашия отговор.