Павел Андреев

Откровение. 3:18 „…. съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.”

Всички имаме нужда от белите дрехи, които Исус може да ни даде. Тези дрехи са праведност, живот, плодове, растеж, освещаване, светлина. Никой от нас не може сам да ги изработи и всеки е нужно да осъзнае, че е беден, сляп, гол без Исус Христос – Божият Син.

Всеки призив от Бога е съчетан с дар от него, който е милост. Никой не е заслужил дара да е Учител, презвитер или…, така е решил Господаря на вселената. Христос е Господ и призовава, и дава дар. Никой от нас не е по-голям от тези, които погиват и никой пастир не е по-голям от всяка една овчица. Не можем да си позволим да се отделим от Учителя, дори за един ден. Ако го направим, ние събличаме бялата дреха. Истината е,че Господ наказва тези, които обича. Това е любов. Изобличава, тези, които обича. Без изобличение, нашите очи ще останат затворени, без изобличение, няма какво да спука нашата гордост. За да разберем, че никой не е по-горен от другите. И .. ако нямаме милост към другия – нищо не сме. Бог е милостив Бог и няма да обитава там, където няма милост. Неговата обич не зависи от обстоятелства и поведение на хора. И аз му благодаря за това. Ти можеш да го нараниш, той продължава да те обича. Въпроса е ние да осъзнаем какво вършим и да пожелаем да бъдем като него. Бог изобличава, за да можем да прогледнем. За да пожелаем с цялото си сърце  да си купим онова злато пречистено с огън от него без пари. Много интересно купуване. Аз вярвам, че това купуване е посвещение и време, живот даден на Него. Нищо не мога да си купя и да разбера от Бога, ако нямам време с него. Синоним на тази дума „купувам” е „вечерям”. „Ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза и ще вечерям с него.” Без вечеря с Исус Христос нищо не можеш да си купиш от Него. Факт е, че никой от нас не може да произведе сам вечерята, нито може да я научи.

Ние имаме написаното слово на Исус, но ако не отидем с това слово при Него и не почукаме, и ако не чуем Неговото тропане на нашата врата, няма нищо да ядем. Ще си остане само едно знание..
Бог по милост даде дарове, не по заслуги, после с дълготърпение

Бъдете съвършени, както вашия Бог е съвършен. Исус казва следното: Да поискаш с цялото си сърце да го познаваш, да поискаш с цялото си сърце да вечеряш с него. Да поискаш с цялото си сърце да се научим на Неговата милост, На неговата любов, на Неговото дълготърпение и всичко това от любов с благодарност. Самата благодарност към Бога произвежда покорство. Исус казва: „Буквата убива, духът оживотворява”.

Бил съм свидетел на църкви, които с букви са убивали хора – това е мерзост. Бог съживява и ние имаме привилегия да участваме в съживяването на човеци, които умират. Искам да участвам, искам да се науча на Неговата милост, Неговата любов – и ако не вечерям с Него, няма как да позная Божията любов. Фарисеите, еврейския народ не познаха Неговата любов, защото имаха собствена представа за любовта…

Днес опасността от фарисейския квас е навсякъде. А фарисейския квас е, който убива с буквата – няма надежда, няма милост. Исус я нарича сатанинска синагога.

Бог Отец се взира само в Исус Христос в нас и го полива, обрязва, за да ни доведе до раждане на плод . Бог обвинява ли ни, взира ли се в останалите 99% тъмнина? – НЕ. Някой фарисей ще скочи и ще каже че не е вярно и ще те зарине със заповеди и наредби. Кой е обвинител? Защо?

Ако може да те убие, докато си малък, ще попречи на плодовете да разрушават неговото царство. Между изобличението и осъждението има голяма разлика. Разликата между Исус и дявола. Изобличението е като осветяване на една тъмна стая. Бог идва и ни осветява, без да обвинява и ти сам се виждаш и казваш като Павел, че си най-големия грешник. И разбираш, че без Бог си нищо. Мъдрият слуша изобличения и го скрива в сърцето си и започва копнежа за обръщане, за раждане на светлина вместо тъмнина. Обвинението не дава изход. Обвинението поражда страх, самосъжаление, огорчение. Обвинението те убива.
Луцифер насочва прожекторите навън, Бог насочва светлината си навътре, за да изцели първо лично тебе. Това е учението на Христос. Първо в тебе. Ако си изцелен – ще можеш да изобличаваш, а не да обвиняваш. Христос иска да роди в нас милост – издигане на другия. Нямаме го всички и аз го нямам, но Бог не пъха цялото пиле в устата ни, а ни го дава на порции. Аз разбирам Бога, но се препъвам – Бог не идва да ме нарече идиот, но идва и осветява първо стъблото и стига до корена. Без познаване на Божието сърце, никой не може да бъде обновен. Бог е суверен Бог, сърцето му е едно и също, но подходите му са различни. Затова не убивайте ближния си с това прибързване – Бог работи в живота му и ако ти видиш малкото в живота му, зарадвай се заедно с Исус Христос, който пред Отца стои и се застъпва само за тебе, не за себе си:

„Позволи ми татко още една година да окопавам и да осветявам около този човек – Дано роди плод!” Тук се запознаваме със сърцето на Исус, с Неговото дълготърпение. Исус и Отец едно са. Не можем да познаем Отца без Исус. Никой не може да възлюби другия както себе си, без да познава сърцето на Исус.  И аз не съм достигнал … но това не ме събаря. Сатана идва и ми казва, че нищо не струвам, че не съм достигнал и затова нямам право да говоря Божиите думи. Но Исус ми казва – „..Аз не търся в тебе съвършенство, аз търся какво мога да намеря в тебе и като го намеря искам да го окопавам, а Татко иска да го подрязва, за да се прославиш не ти, но Отец.”

Аз не мога да направя никой от вас съвършен, и децата си не мога – нито да окопавам, нито да обрязвам, освен да им говоря божиите думи и да бъда пример, до колкото мога.

Нека спрем да обръщаме внимание на религиозния луцифер, който много добре умее да манипулира с божието слово с една едничка цел – да обвинява. Но Бог е този, който оживотворява. Едно и също слово дяволаще го направи смърт и манипулация, а Бог ще го направи живот. Можем ли ние да изработим нещо в ближния си. Ако тръгнем да го правим – ставаме по-горни от Исус Христос. Това е гордостта. Луцифер се издигна над Бога. Характера на Христос е милост, дълготърпение, любов, която дава на порции. Както една майка храни бебето си дава му се с малка лъжичка, чака го да примляска храната си и не му казва, айде бе, до кога ще те чакам, няма ли да пораснеш, че ми омръзна…18 години е необходимо едно бебе да стане човек, а за някои и повече. Велико е Божието дълготърпение. Кой може дълго да търпи? – Любовта. Имаме ли я ние тази любов? – нямаме я. Но откъде можем да си вземем. Като съдове отиваме под чучура на Бога, за да се напълним с любов. Следващия ден отново, след като го изпиеш – пак. Ако си останем жадни и пресъхнали – няма да можем да имаме милост към ближния си. Когато сме гладни ставаме нервни. Така е и с Духа. Като не сме били на вечеря с Исус Христос много ни личи, готови сме да изядем ближния. Ако ни липсва нещо, когато сме далеч от Исус Христос, гледаме да си го вземем от ближния. Много такива църкви има по света. Които като са далеч от Бога, ядат от ближния….
Бог ми разкри следните определения за МИЛОСТ

МИЛОСТ– Виновен, но аз се отказвам да го считам за такъв. По стандарта той е виновен. Но аз се ОТКАЗВАМ. Това е разликата между луцифер и Исус. За луцифер ти си виновен, трябва да ти се натрие носа, да ти се извадят очите, да ти се натяква, да ти се мълчи, за да осъзнаеш ти бедния грешник – какъв си мизерник.  Бог ще познае не тези, които са били на върховни евангелизации, и са размахвали знамена, не онези дето са извършили велики дела…. а тези, които са показали милост.
Отказвам се от правото си да му го върна и от правото си да го мачкам. Това може би е най-правилната дефиниция за прошка. Да ви прилича на Исус Христовото? Хайде да влизаме в познаването на Бога.
Милост означава – човеколюбие. Да сте чували : Този не може да се обича. Къде е най-трудно да обичаш – там където най-много познаваш. Къде не приемаха най-много Исус ? – братята му, домашните му– в
Назарет. В очите на най-близкия ни ние не ставаме, докато този най-близък не познае Исус. Когато го познае, ще се смили над вас. Когато ти познаеш Бога, смили се над ближиния си, не го чакай да се промени и тогава да го обичаш, защото ще се разминеш с Исус Христос в бъдещето. Обичай го такъв, какъвто е днес и сега и затова ще бъдеш счетен за съвършен. Защото никой не го може без Христос.

Когато застана на този кръстопът, сякаш нещо се къса вътре в мен и тогава трябва да отида при Него, за да мога да преглътна и да мога нещо да изплюя в същото време. Исус каза: „Моя отец толкова много възлюби човеците по света, (не системата свят), че даде своя единороден син.” Даде сърцето си.
Какво е човеколюбие – давам, а не вземам. Ако ние очакваме нашия ближен някога да порасне, някога да стане какъвто си го представяме, под чие ръководство се движим.
Но ако ние днес и сега се откажем от тези права, застанем пред Отца и молим Бога в нас да обърне нетърпимостта в търпение, и кажем тия мои очи са много черногледи и се връщаме на стиха в книгата Откровение 3 глава да си купим мехлем, за да виждаме като Него, а не черно.

Аз му благодаря лично за всичко, което е изработил като ситуации в живота ми. Първо за мен, после и за семейството ми. Зад всичко стои Бог с една цел, да ни доведе до познаване на ближните на самия Него, до раждане на онази милост, дълготърпение и любов, която ние нямаме. И да спрем да бъдем продукти на Луцифер, а да станем Божии деца. Само така ще бъдем наследници с Исус. Не защото сме научили наизуст Библията, спазваме всичките 10 или хиляди други Заповеди, а защото сме познали сърцето на Исус Христос. Милост искам, а не жертва. Не ви ща другите религиозни работи. Милост да видя в сърцата.
Другото тълкование за милост е дар, подарък. Никой не може да заслужи милост. Ако той заслужава, няма да има нужда да бъде помилван. Милост се дава на престъпник. И ето тук една по-дълбока дефиниция в Божието слово: По-блажено е човек да дава, отколкото да получава.
Това не се отнася само за пари. Защото ако аз не мога да си дам сърцето на Исус, не мога да дам на никой нищо. А милостта е първото нещо, което Бог очаква да види, защото е подарък. Макар и на плътското естество в нас да му се струва несправедливо, но чия справедливост търсим.

Откажете се от тази справедливост и ще сте Божии деца. Подарете на ближния си това, което никой не може да купи с пари. Подари на ближния си милост, любов. „…Но тя се държи така с мен, нищо не става от нея, постоянно в едно и също се дъни.” Кой си ти, че казваш, че не заслужава – пита Христос. Ако ти подариш милост, ще вкусиш радост, а другия ще бъде изцелен. Системата на Луцифер каква е?– насилие, наказване чрез насилие, господстване.. нещо добро да е довело това в този свят. Плодовете му ги виждаме. – закоравяване, растеж в бунт, бунт към Бога, растеж на гордост, омраза.
Погледнете към Христос. Някой си мисли че трябва да погледне към икона, друг си мисли, че трябва някак си да го види в духа. Това е да погледнеш към Христос – Да се взрем в характера му, в сърцето му. Пожелай да го познаваш. Ревни пред него с тая изповед: Господи искам да си купя от тебе злато пречистено с огън и тук не става на въпрос за злато и за пари – метал, а за нещо истинско, което сега не виждаш, но Бог може да посее в живота ти и да се роди нещо друго. Ако това се роди в теб, много хора няма да те разберат, даже ще те смятат за ненормален. Но ти
се радвай, защото не си като масата, но не се възгордявай, защото това ти е дар.

Продължавай да прощаваш, да даваш милост. Нищо че дявола ще идва да ти говори тоя или тоя ще те използва, стига си проявявал милост, я му натрий носа, я го осъди, я го набий – но това не е метода на Бог, това не е Неговото сърце.

Много ми харесва, че Милостта означава подарък. Подарявайте така, както Бог Отец счете да ни подари, още тогава, когато Бяхме пред него грешници и заслужавахме единствено погубление, всички ние. Какво гледаше с очите Си?- Той трябваше да я хване тази топка земя и да я смачка и да си направи нещо ново. Повярвайте ми той може, убеден съм в това. Но тук познаваме сърцето му, че Той е който дава даром, благоволява.
Другото, което е пълен атрибут на Бога е добрина. Исус каза само: Бог е добър. Милостта е добрина, но ние я имаме само ако Бог я роди в нас. Ние я нямаме. В Осия, Бог казва: „Вашата добрина е като утринния облак и  като росата, която рано изчезва.” Това е нашата човешка добрина.

Той Беше добър, тя беше добра към мен и аз ще съм добър. В следващия момент –о- -о-о- Господи докога ще я търпя. Сега ще ти го върна. Това е нашата добрина – изчезва, но Бог продължава, защото

„…милост искам, а не жертви и познаване на Бога повече от всеизгарания!”

Милост искам!

Милостта е и съжаление. Виждаш го, че прави неща, които са ненормални и ти съжаляваш от любов. Не с онова гадно съжаление на Луцифер, което е презрение. А със съжаление, виждаш го че е жертва на дявола, че е вързан. С какво ще помогнем на един вързан ако го овикаме, ако му го върнем тъпкано – бой –бой… знаете ли какво правим – слагаме му още едно въженце, но ако му подарим милост, ще развържем някое и друго въженце и после пак…
Когато Исус беше бит и пребиван, Той не кълнеше, а знаем много добре, че Той прокълна едно дърво и то изсъхна. Какво щеше да стане ако Исус прокълнеше ръцете на тези, които го биеха , аз ви гарантирам, че нямаше да мога да го бият: само да беше казал: Проклети да сте.

Цели ангелски войнства са стояли в недоумение и са се чудели какво прави Господаря им. Защото много добре знаят силата Му, славата Му… Защо не им казва: „… хайде елате и ги изгорете… „ – защото показваше милост. В този моменти Исус подаряваше „… Отче, те не знаят какво правят.” Той отиваше към олтара. Той не съдеше.

Исус каза: „Аз не съм дошъл да съдя света, а да спася” Отиваше към олтара, за да стане жертва. АМИН.
Има един много ключов стих в Яков: Той е разтърсващ. ЯК.2:12. Когато го прочетох, не се разтреперах, че ще бъда съден, а че не съм разбирал до сега същината, че не съм разбирал Божието сърце.

„12. Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата. 13. Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.”

Говорете и действайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата. Какъв е този закон на свободата. Някой ще каже: че можем да си правим всичко. Има такива сектанти, такива лъжеучения, които казват, че можем да си правим всичко – тялото е лошо и може да си прави сексуални прелюбодеяние, но духът е изкупен. Това е гностицизма, прехвърлен в по-модерни учения. В Германия има цяло движение, което се роди от движението на вярата от Кенет Хеген, Копланд и сие, което отново проповядва просперитет и взима и последната риза на хората, за да карат някои скъпи лимузини, и се изроди в едно друго извращение – там се вмести и този стар гностицизъм. Техните пастири започнали да „обичат” ближните си … жени … в спалнята си. Въпреки че имат свои собствени жени.

Те твърдят, че тялото е осъдено, и те на духовно ниво разменят любов в леглото. ….

Отврат.

Това не е любовта, това е извращение. Там се роди и гурувщина. Съсипаха хиляди църкви. Няма нужда да търсим лично Бога, защото еди кой си се среща с Бога и си говори с него – и ние този ще слушаме.

Безмилостност – хора, които говорят за любов- само някой да посмее да каже, че те на са прави и не говорят истината, чак дела се завеждат. Дела в съд. Плодовете говорят за безмилост, за контрол и манипулация, които нямат нищо общо с Бог. Но всички отиват там, защото дават някаква сума пари, за да получат после богатства, които им се обещават, за да бъдат като лидерите, които са позлатени отгоре до долу с пари и богатства и да се наслаждават на разврат, който е узаконен в църквата.

По целия свят това нещо по различен начин нюансира, но вие изпитвайте плодовете.
В истинско семейство на христос ще намерите милост, ще намерите разбиране и любов, ще намерите Христос, дори и в несъвършени хора, защото няма съвършени хора, но поне няма да бъдете убивани. Внимавайте.

Закона на свободата.13 стих. Бог поясняваБожият съд ще бъде безмилостен, за този, който не е бил милост. Но показалият милост може без страх да застане пред съдията

Това е закона на свободата – да даваш на ближния прошка и милост. Това е свобода. Да пуснеш на свобода вързания – не да го връзваш. Съгрешил ти е много – пусни го на свобода, подари му милост. Ако това не познаваме, нищо не сме познали и не можем и да претендираме, че сме божии деца. Това е ключов стих. Ако ти не познаваш закона на свободата, т.е. сърцето на Христос. Не можеш да пускаш на свобода угнетените – не можеш. Не си в състояние да им подариш милост и любов. Това е да обичаш ближния. Всичко останало са следствия. Започва се от началото, не от следствията.

В Mат. 5:7 „Благословени са милостивите, защото Бог ще се смили над тях.”

Бог ще се смили над този, който е подарил милост. На когото простите ще бъде простено, т.е. ще бъде развързан, а на когото задържите ще си остане вързан.

Ние не сме богове, разбира се.

Милостта развързва обстоятелствата в живота си. Това затваря врати пред дявола. Ако в живота ти има много проклетии – това слово е за теб. Обикни ближния както себе си, покажи милост, а Бог ще избави теб. Ако действаме обратно – Бог ще ни бъде противник. С Него не можем да се преборим.

Има и други дълбочини, но тях ще ги засегнем по нататък. Моля ви: Вглеждайте се в НЕГО.