0
Кръстът
Не плачи, приятелю, за свойта плът!
Тя враг за теб е най-коварен.
А гордостта си разпъни на кръст!
Излез от този път, измамен.
Като жената Лотова, недей
за "старото" да се държиш, понеже
в него нищо добро не живей.
Обречено, осъдено е вече!
А всеки ден по пътя стръмен
все по-уверено върви!
Венецът на Исус бе трънен!...
Ти Негов ученик ли си?
Ако не си умрял, как ще възкръснеш,
как себе-то ще победиш?
Ако не си изгарял в Божието
присъствие,
как ще обичаш, как ще простиш?
По стъпките Исусови ли ходиш,
или си някъде "на завет"?
А Той в небе за теб се моли,
да не угасяш огъня запален.
Ти сол ли си, приятелю, в света?
Ти светлина ли си за своя ближен?
Ако побеждава те плътта,
изхвърлен си, ненужен си, излишен!
Завладял ли е кръстът твоята същност,
или даваш все още на себе-то власт?
Нека той да скъса всяка връзка,
която държи те в робство и грях.
Животът си "за нищо" да не считаш,
само Христос да придобиеш.
Тогава ще те пази Божията сила
и в Себе си Бог ще те скрие.
Исус идва! Къде си, приятелю, днес?
Исус идва! Сърцето си ти приготви!