Къде е онзи първи огън,

пояждащ себе-то и похотта?

Къде отиде онзи пламък,

горящ в сърцето ти, така

                 че всичко плътско и измамно

                 изгаряше и в чистота

                 желаеше да бъде всичко?

                 Защо? Защо не продължи така?

А върна се в руслото познато,

удобно, старо естество.

Защо не дръзна да застанеш

срещу коварното си потекло?

... А Той-Исус, избра на кръста,

    заради Теб да бъде прокълнат.

    Не слезе! Там стоя! До край!

    Умря и след това възкръсна!

Дари ти сила, свобода и власт!

     Да! Ти посвети му се тогава,

                   предаде всичко, на Него-

                   Спасителя и Царя твой.

     Но днес, защо така наивно

     оставяш се и другиму отдаваш

                                ти поклон?

Нима забравил си - от тъмнината

изведе те сам Той - Исус!?

До теб седеше в тишината,

когато денят ти бе празен и пуст ...

                 Не каза ли, че с Него ще преминеш

                  през всички бури на живота?

           О, как сега ти истината ще подминеш

        и ще допуснеш да те побеждава злото?!

Гори сърце! Гори! С надежда нова

към своя Господ погледни!

Да! Той наистина ще дойде скоро

и както пролетният дъжд ще напои

душата ти от жажда прегоряла;

и всяка рана ще превърже, изцели!

           Ти довери Му се сега! Отново!

           Последвай Го! Живей!

           Завинаги при Него остани!