Приемането на Святия Дух

Кръщението със Святия Дух

Говоренето на непознат или небесен език

   Дарбите на Святия Дух

Това са четири основни теми в християнството, по които при отделните вероизповедания, а дори и в рамките на едно вероизповедание, се наблюдават известни различия. Поради това ще представя библейското учение по тези въпроси.

– Приемането на Святия Дух: Христос обеща на Своите последователи, че ще помоли Отец да им дари Святия Дух, Който да бъде с тях и в тях (Иоан 14:17-26; 20:22; Деяния 1:8; Римляни 8:9). Когато човек се покае и приеме Исус за свой Господ и личен Спасител, Святият Дух започва своята важна работа в живота на този човек. Това най-важно духовно събитие в живота на човека Библията нарича новорождение. При новорождението Бог дарява и новороденият християнин приема Святия Дух, Който поема ръководството в живота и служението на този християнин. Така християнинът става Божие дете (Иоан 1:8).

  – Кръщението със Святия Дух: Има, обаче, едно друго, допълнително и отличително служение на Святия Дух, наречено кръщение в Святия Дух. Кръщението е даденият от Отец дар, който е обещан на всеки вярващ (Матей 3:11; Лука 24:49; Деяния 1:5; 2:33 и 38). То помага на християните да живеят свят живот, а също така води до една свята привързаност към Исус Христос. Главната цел на кръщението със Святия Дух е да даде по-голяма сила за свидетелстване  за Христос (Деяния на апостолите 1:8).

Веднага възниква въпросът: Може ли човек да получи спасение и вечен живот без кръщение в Святия Дух?

 Отговора е: Получаването на вечен живот не зависи от кръщението в Святия Дух, защото спасението е по благодат чрез вяра (Авакум 2:4; Галатяни 3:6;5:6; Ефесяни 2:8). Това е дар, който Исус ни даде чрез разпъването на кръста. Всичко, което трябва да направим, е да приемем дара на спасението. Така, както на покаялия се разбойник на кръста бе осигурено място в рая от Отец, така и на нас е осигурено място чрез вяра в Исус.

Израз на библейско невежество е, когато някои християни казват: “Ако не говориш езици, не си спасен“. Или „ Ако нямаш език нямаш Святия Дух“ –  Това не е вярно. То противоречи на Писанието.

  – Говоренето на език: В деня на Петдесятница Христос изпълни обещанието си, което беше дал на Своите последователи няколко дни преди това: ”Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни” (Деяния 1:5). И когато това стана, „те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят“ (Деяния 2:4).

Има стихове в Словото Божие, които показват, че говоренето на езици е била първата дарба на Святия Дух проявила се в деня на Петдесятница. / Деяния на апостолите 2:4 /. Тази дарба няма аналог от миналото, в Израел тя не е позната, за разлика от пророкуването, виденията, сънищата, дарбата вършене на велики дела или изцелителната дарба. Това ясно ни е разкрито в книгите на Моисей и пророците. Бог е изпълвал ограничен брой избрани от Него хора през различните векове със Святия Си Дух за службата, която им е поверявал. В новия завет, Господ Исус екипира своята църква, чрез Святия Дух да бъде свидетел за Него по цялата земя, като благовества в сила осигуреното чрез Месия примирение с Бога. / Деяния на апостолите 1:8 / . Тази сила се изразява в смелост, любов към Бога и хората и различните дарби на Святия Дух, които Духа разпределя на всеки кръстен в Святия Дух различно според  Неговата суверенна воля. На Петдесятница Бог поставя началото на „жътвата“ на хора за Божието царство! Дарбата езици в този случай поставя началото на благовестието на великото Божие дело, осигурило чрез жертвата на Господ Исус Месия примирение с Бога по благодат. Плахите преди ученици стават смели и публично говорят на непознати за тях самите езици, но реално разбираеми за всички благочестиви мъже от всеки народ под небето, дошли на празника на седмиците – Шавуот, един от трите главни празника на Юдеите. / Деяния на Апостолите 2 : 5-11 / Нека сега внимателно вникнем в мъдрото дело на Бога. Апостол Павел ни дава основна част от тълкуването на този момент в книгата 1 Коринтяни 14 : 21. В закона е писано: „Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат“, казва Господ {Исая 28:11,12} . 22. И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите.   Белег-гръцката дума „симион“ означава: знак, знамение, чудо, доказателство, признак.

Какво се случва? Учениците говорят публично в Ерусалим, те не говорят на вярващи, а на невярващи в Месия. Сърцеведецът Бог познава сърцата на всички присъстващи в този момент в града. Тези присъстващи се разделят на две категории: закоравени сърца, които вече са отхвърлили Исус Месия и не са повярвали в Него и сърца, които все още не са участвали в отхвърлянето на Исус като Месия.

Първата категория: За тях се изпълнява пророчеството от Исая, те няма да послушат Бога, те се присмиват на учениците на Христос, непознатите езици са знамение, знак и като отхвърлят това чудо от Бога, те ще бъдат затвърдени в неверието и бунта си към Бога и така ще останат под Божий съд. Виж Деяния на апостолите 2: 13. А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино

Втората категория: Това са хора смаяни, в недоумение, те чуват галилеяни да говорят на родните им езици, които са различни един от друг, тъй като дошлите са от различни страни. Бог говори чрез учениците разбираемо на тези, които не са отхвърлили до този момент Божия и Човешки Син като Месия и ако повярват на Божието Слово и приемат Христос като Месия, ще вкусят Божията благодат, ще бъдат спасени от Божия съд. За тази категория хора, тези езици се проявяват в своето мисионерско, благовестителско значение. Те са разбираеми за втората категория! Деяния на апостолите 2:7. И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? 8. Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? 9. Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия, 10. Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити, 11. критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

Дарбата говорене на езици се проявява за втори път в Деяния на апостолите 10:44. Тук тази дарба се дава отново като първо проявление на дар при кръщаването със Святия Дух на римлянина Корнилий и неговите роднини и близки приятели, които приемат свидетелството на апостол Петър за Христос. Това еднакво проявяване на дар на Святия Дух при тези езичници както при апостолите  е изключително важно за самите апостоли, които са евреи и все още не разбират, че Бог ще присъедини към своята църква и езичници. Те бяха смаяни / Деяния 10:45 /!  Те не са вярвали, че Господ ще кръсти със Святия Дух и прибави към своето тяло-църква хора извън юдейската нация, които не са обрязани, това неверие е един вид липса на откровение до този момент, не са могли да си представят да ядат с езичници заедно и то тяхна храна, която не е приготвена като кашерна-чиста, както и други неща според закона, а по скоро са мислили, че езичниците ще стават нещо като прозелити, които вярват в Господ Исус като Месия и Изкупител. Бог работи в случая със своите юдейски ученици и проявата на дарбата езици тук е белег, знамение, за този вид неверие, което не е спрямо Христос, а временно неразбиране на Божия план и живот под благодат. Така с повтарянето на тази проява на дар от Святия Дух, Бог убеждава юдейските вярващи в своя план да приобщи към тях – първите ученици и ученици от всички нации и народи.  В никакъв случай Христос не е искал да убеди своите тогавашни и днешни ученици, че при кръщаване със Святия Дух, ще дава на всички без изключение дарбата езици като белег за това кръщение! И ето следващия стих, който говори за кръщаване със Святия Дух е доказателство за това. В Деяния 19:6. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух дойде на тях и говореха на езици и пророкуваха . Говореха езици и пророкуваха, т.е. не всички говореха езици, а някои от тях, пророкуваха, не се споменава в какво съотношение. Тук не всички получават една и съща дарба! Говорене на езици и пророкуване са две различни дарби!  Нека забележим, че това се случва чрез апостол Павел, като Божий инструмент, чрез полагане на ръце, а дарителя е Бог! Именно апостол Павел получава правилното откровение за кръщаването със Святия Дух, а и от опита си в служението на светиите, той ни е оставил балансираната истина по въпроса! Святия Дух се е погрижил да ни разкрие истината чрез апостол Павел в книгата 1 Коринтяни 12 до 14 глава! В 12 -та глава от началото до 27 стих се разкрива, че именно Святия Дух решава каква дарба да даде на различните части от църквата, която е сравнена с органичното тяло на човека, като ясно казва, че всеки ученик получава различни дарби, а не еднакви и не всички дарби вкупом. Разнообразието е типично за творческата мъдрост на Бога. А желаното от Бога разнообразие в църквата – духовното тяло, е духовно изразено и взаимосвързано в  любов, единство, ред чрез жива вяра, послушна на главата на това тяло – Господ Исус Христос. От 28 до 30 стих на 12 глава става категорично ясно, че не всеки е получил всяка дарба и особено важно свързаното с темата за езиците е, че не всеки ученик е получил дарбата езици! Именно Святия Дух ни дава баланса чрез апостола, като задава реторичен въпрос, който съдържа в себе си и отговора. Отговора е, че не всички кръстени със Святия Дух говорят езици, нито всички са апостоли, пророци, учители, нито всеки кръстен има дарбата да върши чудеса или да изцелява, или да тълкува езици! Тук не са изброени дори всички дарби, но от контекста се подразбират всички дарби на Святия Дух!  Днес лъжливи учители се опитват да налагат на Божиите деца тежък хомот и съмнения дали са спасени или кръстени със Святия Дух, като ги убеждават, че кръщаването със Святия Дух винаги предполага получаването на дарбата говорене на езици и който няма тази дарба не е кръстен с Духа, а някои дори твърдят, че тези вярващи няма да бъдат спасени, защото нямали Духа на Бога. Други пък твърдят, че говоренето на езици винаги се проявява като първоначален белег, а после изчезва. Това също няма основа в писанието, а е плътско тълкуване, защото даровете от Бога са неотменими / Римляни 11:29 / Всеки дар на Святия Дух даден веднъж не се отменя, не се премахва от вярващия докато е в тялото си на земята, едва след като премине във вечността и дойде съвършеното, частичното – дарбите – ще се прекратят!!! 1 Коринтяни 13: 8 „….обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.10. но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.“ Апостол Павел ясно ни доказва воден от Святия Дух, че едни на които той лично е полагал ръце за кръщение с Духа, са проговаряли на езици, други са пророкували, а други са получавали други дарби, в противен случай той би писал в 1 Коринтяни 12+14, че всички първо проговарят на езици, че всички говорят езици и че езиците са белег за самото кръщение, но истината е, че той не пише така, а точно обратното, като ни обяснява, че която и да е дарба прави получилия дарбата християнин част от разнообразното, но свързано в единство тяло на Христос! 1 Коринтяни 12:18. „ Но сега Бог е поставил частите – всяка една от тях – в тялото, както е искал . 19. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? 20. А сега наистина частите са много, а тялото – едно.“ Но сега Бог е поставил учениците Си със  определени от Него дарби в църквата, както Той е искал. Но ако всички говореха езици, или всички пророкуваха и т.н., къде щеше да е тялото? А сега частите са обдарени с различни дарби, а тялото е едно – в единство и хармония!

Тези учители, чиито учения по-горе споменавам дори поучават, че кръщението със Святия Дух става чрез повтарянето на думите: „Кръсти, прости“ и  „ Кръвта, кръвта“ докато се оплете езика на повтарящия и проговори непознати думи. На наивния, не познаващ Божието слово човек се подвиква: „Говори, говори“, а който не проговори се категоризира като такъв, който няма достатъчно вяра или не е новороден. Тези практики са чужди на Бога и не произлизат от Неговия Дух! Повтарянето до умора на едни и същи думи на практика цели да принуди Святия Дух да даде задължително дарбата езици, но Той , Който е Бог няма да се поддаде на принуда, това Го оскърбява, защото Той не дава на всеки дарбата езици, а в случая не е почетен като суверен Бог! В такива ситуации ще се възползва нечист дух и ще влезе в невежия, измамен човек, за да говори през устата му в последствие проклятия и да възхвалява Сатана. Не мога да забравя един от многото такива случаи, на които съм ставал свидетел, когато един християнин по Божия милост бе изведен от събрание практикуващо гореспоменатите практики и говореше език, в който присъстваха думите „ Алах акбар“, които означават „ Алах е по-велик от всичко“. След като той бе наставен в правилното учение по Божието слово и се помоли Бог да го очисти от всичко, което не е от Святия Дух, този език изчезна от него. В други случаи от устата на такива, напуснали „духовни събрания“ се споменаваха думи като „ кара баба“ = черен баща , „кара бара“ = черен поток, черен гьол, а други са псувни и клетви, които е срамно да напиша. Това са тежки престъпления спрямо църквата на Христос и разпространителите на тези ереси,  ще бъдат осъдени от Христос като всеки лъжеучител на вечна погибел. / виж книгата Юда, подобно и думите на апостол Петър за лъжеучителите 2 Петрово 2 глава /

Гореописаните практики и учения не произлизат от Божието Слово! Този вярващ, който ще получи кръщението със Святия Дух е вече изкупен чрез кръвта на Месия, вече му е простено, вече е осиновен, новороден и спасен по благодат, той ще копнее да бъде кръстен със Святия Дух, не за да бъде спасен или известен, а за да участва в Божиите дела като част от тялото-църква с определена от Святия Дух функция – дарба в тялото Христово! Всеки новороден, който копнее да бъде кръстен от Своя Господ със Святия Дух ще бъде кръстен чрез полагане на ръка от апостол, пастир, презвитер, пророк или вече кръстен и изпълнен със Святия Дух ученик Христов. Като е важно да поясним, че искащия кръщението от Христос, може да го получи и без да му е полагал ръка друг ученик. Виж Йоан 1:30-34,

Йоан 15:26. А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен.

Деяния на апостолите 1:8. Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

Заедно с това нека споменем и други нечестиви практики в плътски църкви, които не са водени от Святия дух, но гордо парадират с  кръщението! Това са общи молитвени събрания на езици без тълкувател или говорения заедно-едновременно на езици по време на събирания на християни! В 1 Коринтяни 14: 33 и 40 е ясно обяснено, че Бог не е Бог на безредие, а на мир – хармония, ред, порядък, спокойствие – значението на думата мир. Приличието, липсата на напрежение, порядъка, хармонията, липсата на състезателност и припряност са типични за работата на Святия Дух в отделните светии и тялото църква като цяло! Събрания, в които всички говорят езици един през друг заедно, без да се изчакват и без да се превежда какво е казал всеки един по отделно по ред от ученик с дарбата тълкуване на езици, се противят на Святия Дух, не са водени от Него, оскърбяват Святия Дух и са в бунт против Бога! Някои много „духовни“ ще се окажат един ден извън Христос, защото не само те са постъпвали в бунт и не са следвали Святия Дух, но и са въвлекли простодушни ученици в техните дела на беззаконие.  Писано е: 1 Коринтяни 14: 27. Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува. 28. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.

Важно е да си припомним думите на Христос в Матей 7:20-23!

Нека всеки, който обича Бога, да чете 1 Коринтяни от 12 през 13 до 14 глава с молитва, за да разбере със сърцето си истината и да се покае за практикуваните от него до сега човеко-демонични учения!

Ето още един често задаван въпрос: Езиците единственият белег ли са за изпълването със Святия Дух?

Както вече по-горе стана ясно – непознатият език е една от разнообразните дарби, които се проявяват при кръстения със Святия Дух. Проявата на дарбите е дар от Бога за делото на благовестието и обща полза на църквата . Така че нито езиците, нито коя и да е от другите дарби е единствен белег за изпълнен със Светия Дух живот. Получаването на която и да е от дарбите на Светия Дух, съпроводена със смелост за свидетелстване на благата вест, разкрива осъществено кръщение със Светия Дух!  Но много по-важно е да следват всички останали белези на християнския характер – плода на Светия Дух. Апостол Павел подчертава това ясно в 1 Коринтяни 13 глава и описва тези белези в Галатяни 5:22-23: “А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание”.

Думите на Христос доказват това: „По плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16).

И да обобщим чрез писаното слово кой е най-съществения траен белег и траен плод  на кръщението и изпълването със Святия Дух: Това е ЛЮБОВТА!

1 Коринтяни 13: 8. Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

Колко са дарбите на Святия Дух?

Според писанието те са много повече от общоприетото клише, че са само 9 дарби, убедете се сами!

Дарби на Святия Дух: – апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители (Ефесяни 4:11 + 1 Коринтяни 12: 29) ; мъдрост, знание, вяра, изцелителна дарба, вършене на велики дела-чудеса, пророкуване, разпознаване духове, говорене езици, тълкуване езици – (1 Коринтяни 12:4-11); даване на сънища от Бога и виждане на видения – ( Йоил 2:28 ); както и диакониа-служене, увещаване, споделяне със щедрост, благотворителна милост -( Римляни 12:6-8). Някои изброени дарби в Римляни не споменавам, защото съответстват на вече споменатите  в другите книги. Чрез тези дарби християните могат да служат на Христос и един на друг. Те са инструмент за служение. Всички тези дарби са свръхестествени. Те не са продукт на естествена способност или специално образование. Един неграмотен човек може да получи слово на мъдрост или на знание.

От изложението на апостол Павел за дарбите на Святия Дух, научаваме следните важни неща по тази тема:

   1) Бог дарява различни служения като дарби, поради което и различни дарби, чрез които се осъществят тези служения за обща полза в църквата (апостоли, пророци, учители и др. Ефесяни 4:11-12);

   2) Дарбите имат свръхестествен произход и се дават от „Светия Дух, Който ги разделя на всеки поотделно, както иска“ (1 Коринтяни 12:11);

   3) Даден християнин не може да притежава всички дарби наведнъж, както и едновременно да притежава всички служения в църквата (1 Коринтяни 12:28-30);

   4) Не се казва, че дарбата език е показател, че християнинът е кръстен със Святия Дух и е спасен. Нещо повече – пророчеството е по-важен дар от говоренето на  непознат език. Освен това Павел поставя ограничение как и къде да се практикува  дарбата език. Такива ограничения не се поставят за никоя от другите дарби на Святия Дух. Това показва, че тази дарба е специфична и като такава не може да бъде критерий за качеството на християнина.

5) Библията говори за два вида дарби на език – на разбираем (човешки) и на неразбираем (небесен, ангелски) език. Първият се дарява с мисионерска цел и служи за растеж на Христовото тяло – църквата. Втория са дава за насърчение на надарения и на църквата. – след като е разтълкуван от тълкувател – друга дарба.

6) Всеки новороден вярващ може да иска от Господ Исус Христос в Неговото име да бъде кръстен от Него със Святия Дух и да копнее за духовните дарби, но не може да налага духовни дарби по своя преценка на друг или да принуди Бога сам да получи определена дарба – дарбите раздава Святия Дух както на Него Му е угодно !

 

пастир Павел Андреев