Стихотворения

Какво извърши Господ Исус Христос за нас?Чуй благовестието, излез от блатото на фалшивата религияВ Своята мисия на тази земя Месия-Христос постигна две цели:1. Отмахна проклетията. “…Откупи от проклетията на закона” – присъдата на закона и следствията от нарушението му, което е проклятие, отделяне от Бога! /Галатяни 3:13/, чрез който създадените от Бога хора бяха подтиснати като следствие на Адамовото падение под грях.2. Възстанови човека в Божия образ и осигури възстановяване на общението на повярвалия човек с Бога. Напълно ясно е, че тези два елемента са съществени за Божия спасителен план.   Понеже Бог е отредил първия сътворен човек Адам да носи цялото потомство в себе си, всеки човек след адамовото падение в грях = непокорство се ражда в същото грешно състояние. Затова Божията цел е да възстанови човеците от това състояние и да ги върне към святостта. За да бъде извършено това,  Христос трябваше първо да стане представител на човешката раса. Затова Той беше “въплътен” и стана човек – човешки син – “дойде в плът.” /1Йоан 4:2/ Като представител на падналите в греха хора Христос=Месия, по Божие благоволение заема същата позиция – чрез въплъщението в смъртно тяло, без да е наследил грях, тъй като е заченат в девствената жена Мариам без намесата на земен мъж, в която позиция Адам е оставил човека, а именно смъртта и започвайки от там, последният втори Адам (Христос) извежда всички(които вярват в Името Му) от това състояние на смърт, проклятия, вина, загуба на общение с Бога. Христос заема мястото на виновните, грешни наследници на първия Адам и като изпълнява изискванията на Закона, като съвършен и безгрешен Божий Агнец понася тяхното наказание. Затова животът, смъртта и възкресението на Христос е добра вест за нас – то е благовестието. Възкресението е Божие дело, а живота и смъртта са понесени от Бого-човека Христос. Именно тези две дела са постигнати чрез активното и пасивно послушание на Христос.    От съществуването на църквата насам повече внимание е било отдавано на Христовото пасивно послушание, а съвсем малко на активното Му послушание. Затова днес повечето християни считат, че само Христовата смърт и страдания са били заради тях и не вземат предвид, че святият Му живот също е заместително дело, в което Той като наш представител ни прави Негови съучастници.    Заместителната смърт на Христос е заплащане на дълга, дължим от грешника, но това не му носи награда, а само освобождение, развързване от греха, възстановяване на връзката с Бога -примирение с Бога. Изкупителното дело е ефективно и дава освобождение, то възстановява първоначалното състояние, в което се е намирал Адам преди да съгреши. Грешникът е избавен от греха и последствията му- проклятието. И тъй като наградата за съвършен и свят живот чрез изпълнението на Божия закон е вечният живот. То чрез живота, смъртта и възкресението на нашия милостив Творец – въплътения Бог – Исус, сме изключително облагодетелствани ако Му се предадем изцяло, покайвайки се за нашия независим от Него живот в грях, бунт, суеверия и фалшиви религиозни традиции.  И ТАКА чрез Неговата смърт на Голготския кръст нашият дълг е платен, а чрез Неговия живот, дела получаваме наградата – вечен живот, защото Човешкия син Исус изпълни целия закон съвършено!  Именно в Неговите дела ни призовава Той да Го следваме!  Осъзнай, ти не можеш да изпълниш всичко, което Божия закон изисква, за да бъдеш приет и да имаш вечен живот като награда с твоите сили, нито дори знаеш целия закон, нито си добър и чист пред Бога от себе си! Затова повярвай със сърцето си, приеми чрез Христос Божията милост и не злоупотребявай с Бога егоистично, Бог не ти средство за твоите егоистични желания извън Божията воля. ОСЪЗНАЙ ТВОЯТА НУЖДА ОТ СПАСЕНИЕ – ТИ СИ ГРЕШЕН, ТИ СИ НЕВЕЖ СПРЯМО БОЖИЯТА ВОЛЯ-НЕ СИ СЕ ИНТЕРЕСУВАЛ ОТ НЕЯ, А ТЯ Е ИЗЯВЕНА САМО В БИБЛИЯТА, ГОСПОД ИСУС ТИ Е ЕДИНСТВЕНИЯ ШАНС ЗА СПАСЕНИЕ ОТ БОЖИЯ СЪД – ЕДИНСТВЕН ПЪТ, ЕДИНСТВЕН ХОДАТАЙ, ЕДИНСТВЕН ШАНС ЗА ПРИМИРЕНИЕ СЪС СВЯТИЯ БОГ!    Ако Христовото дело беше само до толкова, че да се заплати за наказанието, което повярвалите хора заслужаваха, тогава те като не са вече длъжници и подсъдими биха били в положението на Адам преди съгрешението и като него щяха да имат същите условия да пазят Божията заповед, за да наследят живот и същата невъзможност да угодят на Бог и неминуемо същото падение. Очевидно е, че Бог като знае всичко това, е направил Своя спасителен план да бъде в друг вариант. Каква полза ако се спаси един удавник, който е правил опит да плува срещу силно течение и след това отново се постави да плува там, от където е почнал при първия си опит. Същата история отново ще се повтори и потрети и той винаги ще има нужда от спасение.  Бог избавил веднъж своите Си, не би ги поставил отново в същите условия да бъдат изгубени. Този път Божият Син е Изпълнителят,  а ние не чрез религиозни ритуали, традиции, дела и изпълнение на заповеди, а въз основа на благодат и вяра ще наследим спасение, следвайки Го в учението Му с послушна деятелна вяра, с любов и привързаност към него, с благодарност, защото Той ни развърза и помири с Отеца!. Няма наш начин на вярване! Затова Христос дойде в плът и чрез съвършеното Му послушание към Закона живя свято и ни осигури вечен живот, на който ни направи съучастници и сънаследници.    Христос като въплътен Бог – като Човешки Син – живя съвършено угоден на Бог Отец живот: “Аз върша всякога онова, което на Него е угодно.” /Йоан 8:29/ “Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му.” /1Петрово 2:22/ Дори и демоните свидетелстваха, че Той е “Святият Божий.” /Лука 4:34/ Когато беше разпнат, Той се молеше за другите да бъдат простени, но никога не е изповядвал или се е молил за Свои грехове!Христос, чрез неопетнения си и свят живот изработи чрез активно послушание праведност, която струваше твърде скъпо, но Бог ни подари тази праведност чрез вяра в Името на Господ Исус.Всичко за което Христос пострада и извърши се счита за извършено от нас! Вярвай!   Чрез Своето пасивно послушание като агне –(курбан-жертва) Той умря и ни избави от ада. Затова няма нужда

Къде е онзи първи огън,пояждащ себе-то и похотта? Къде отиде онзи пламък,горящ в сърцето ти, така                 че всичко плътско и измамно                 изгаряше и в чистота                 желаеше да бъде всичко?                 Защо? Защо не продължи така? А върна се в руслото познато,удобно, старо естество.Защо не дръзна да застанешсрещу коварното си потекло? … А Той-Исус, избра на кръста,    заради Теб да бъде прокълнат.    Не слезе! Там стоя! До край!     Умря и след това възкръсна!Дари ти сила, свобода и власт!      Да! Ти посвети му се тогава,                   предаде всичко, на Него-                   Спасителя и Царя твой.      Но днес, защо така наивно     оставяш се и другиму отдаваш                                ти поклон? Нима забравил си – от тъмнинатаизведе те сам Той – Исус!? До теб седеше в тишината,когато денят ти бе празен и пуст …                  Не каза ли, че с Него ще преминеш                  през всички бури на живота?            О, как сега ти истината ще подминеш        и ще допуснеш да те побеждава злото?! Гори сърце! Гори! С надежда новакъм своя Господ погледни! Да! Той наистина ще дойде скорои както пролетният дъжд ще напоидушата ти от жажда прегоряла;и всяка рана ще превърже, изцели!            Ти довери Му се сега! Отново!           Последвай Го! Живей!           Завинаги при Него остани!

Колко много ме обичаш! … Заливаш ме с Твоята любов … По лицето ми сълзи се стичат … Единствен Ти Си мой живот! Виж, прашинка необятсностпо моите клепки блести! И в този вечен миг на радост,сърцето ми не може да мълчи.              Ти пишеш Своята поема              в делника ми всеки час.              Когато съм безкрайно уморен,              ме гали Твоят нежен глас. На бавни глътки пия щедростта Ти.Стопява се в мене гордостта … Скрита в Тебе, себе си намирами волно рея се сред красота! …

Не плачи, приятелю, за свойта плът! Тя враг за теб е най-коварен.А гордостта си разпъни на кръст! Излез от този път, измамен.            Като жената Лотова, недей            за “старото” да се държиш, понеже            в него нищо добро не живей.            Обречено, осъдено е вече! А всеки ден по пътя стръменвсе по-уверено върви! Венецът на Исус бе трънен!… Ти Негов ученик ли си?              Ако не си умрял, как ще възкръснеш,             как себе-то ще победиш?              Ако не си изгарял в Божието                                           присъствие,             как ще обичаш, как ще простиш? По стъпките Исусови ли ходиш,или си някъде “на завет”? А Той в небе за теб се моли,да не угасяш огъня запален.            Ти сол ли си, приятелю, в света?             Ти светлина ли си за своя ближен?             Ако побеждава те плътта,            изхвърлен си, ненужен си, излишен! Завладял ли е кръстът твоята същност,или даваш все още на себе-то власт? Нека той да скъса всяка връзка,която държи те в робство и грях.           Животът си “за нищо” да не считаш,           само Христос да придобиеш.            Тогава ще те пази Божията сила           и в Себе си Бог ще те скрие.Исус идва! Къде си, приятелю, днес? Исус идва! Сърцето си ти приготви! Исус идва! Той иска с тебвечната Си слава да сподели! … Ще кажем ли! “Дойди, Господи!                                                 Дойди!”

Събуждам се сутринс надежда и зов! Жадно отпивам от Твойта любов! Теб моля се, Отче, и благодаря.Предавам се в Твоята ръка.          Скрит в Тебе да бъда,          всеки ден, всяка нощ.          Любовта Ти единствено          да е мой благослов!           Дръж ме близо до Себе си,          да не се отклоня.          Нежно, Отче, ме прегърни …          Искам в Теб да стоя! И тръгвам по пътя на всичко решен! Тебе отдаден, на Теб посветен! Зная, това е живота за мен! Блажен съм и благословен!

Татко мой,благодаря, че в пътя земен,сега – в живота ни безценен! Ти пишеш Господи, рисувашс почерк вечно съществуващ!         В багри чисти, с краски ясни,        в нюанси – най-разнообразни.        Животът ми да е картина        завършена и несравнима! Когато дойдеш от Небеи взреш се в моето сърце,то да е за Теб познато -до край очистено и свято!               По твоите стъпки, Господи, вървя,             понякога с наведена глава …              Но Теб жадувам, Тебе да позная.             Името Ти славно величая! Днес, миг след миг,в рисунък светъл,извършваш всичко, що Си рекъл.Така че в моето сърце,да няма вече петънце!              Твориш в живота ми безценен             и преосмисляш пътя земен!                                                          Амин!

О, Господи! Нуждая се от твоята прегръдка свята,и в сърцето ми да не угасва светлината. Когато хората безумно ме заливатс порой от суета и реч гневлива; Когато похотливи думи, аругантни,представят се за модни и фрапантни. А мрак е сграбчил техните душии ходят в света като слепци. Вред злато постоянно ескалираи всеки търси щастие, но не намира. Те времето не виждат; не познават,че краят е тук на всичко наближава. И неразумно, в разтление злокобно,вървят омаяни не само с вино,но в омразни поклонения и дивосвойта наглост изявяват;не се свинят, не се посрамят,пред нищо се не спират, а се карати в своите удоволствия се валят! О, Време на контрол и на компромиси,на състрадание лъжливо, що тровиш тичовешките души с любов измамна! Не! Не е любов това – погибел явна! То бедните сърца раздира,сграбчва ги и не подбира,а като с остър сърп пожънва всичко живо,и прави го безцелно, уродливо! О, време на бездумие и зло,от ада тръгнало и тук дошло,да смачка, да ограбва, да руши! … Кой ще погледне? Кой ще се реши?! Да! Кой ще потърси своето спасениеот тази празнота, от това падение? Има ли някой буден в този свят,да стане, да извика със силен глас:”Не искам повече таз суетада ме владее! Искам свобода! Видях как греха ме пояжда,как мойта същност той изражда.Как злото лесно ме завлича,ласкае ме и мами, че обича. Видях как целия човечки родстремително върви към смъртний ров.                        О, Господи                       в тези страшни дни,                      не спирай, моля Те, а говори!                Показвай ни, вземи ни в светлинатаи прегърни ни в Своята прегръдка свята!                                                            Амин

Животът, приятелю, не е жребий, а дар! И всеки си има свой господар.Даден ни е разум и свободна воля.На кого служим ний – на дявола или на Бога? При Своя Създател да дойдем сега -Творецът единствен на всичко това,което от векове ни заобикаля.Бог нека с нас да разговаря.            Днес мислиш, приятелю, че си добре!            Казваш за всичко !”О, кей”! Но къде           смисъл намираш на живота свой –           какъвто и да си – бедняк или герой? Знаеш ли, че не само тук на земятае живота ни, а горе в небесата? Защото твоята душа е вечнаи съдбата ти е безконечна! Сега е времето ти да решаваш,понеже скоро отговор ще даваш.Часът на земния живот напредва -делата ти безумни и добри те следват.     Върху циферблата на историята човешка,минута след минута отмерват се без грешка. И ти, приятелю, не ще избегнеш тоз                               “възмезден” миг,колкото и да си умен, добър и “велик”! Не суеверия, традиции и венцище те спасят от твоите грешки! За всичките ти злодеянияБог днес вика те на покаяние!                    Нехаен, безучастен не бъди!                  Решение за вечността вземи!                  Защото всеки за някъде е тръгнал,                  към рая или ада лице е обърнал. Няма нищо мъничко, случайно.За Бог всичко открито е знайно! Той пита те и казва тез слова:”На къде ще продължиш сега?” … Ела!

Сълза небесна се отронваот плачещото Божие сърце … Но кой видя? Но кой се трогва,че Той сега към нас със болкапростира Своите ръце?! “О, люде, покварени и измамни,защо избирате смъртта? Защо в невежество стоите? Защо се валяте в греха? Защо? Показал съм ви всичко -красотата, любовта и вечнестта. Но вий от знание суетно се опихтеи възгордяхте се. До кога? До кога ще Ме презиратеи ще ме отхвърлят вашите сърца? Не искате да се обърнетекъм истината и живота!За това -и Аз ще ви оставя в хомотана вашите желания и нямада има вече време за покайване,и няма да има вече време за промяна!”

Славно е,Когато Бог те е избавилот твоите си намерения, стремежи; от този път, измамен и коваренна подли дяволски кроежи. И отново търсиш Неговото откровениеда те изведе от мрака,и милостта Му неизменнада ти покаже всяко неверие, от страх пропито,съмнение или лъжа.Да не остане нищо скрито! … И променил твоята съдба Той завинаги ще бъдеза тебе Господ и Баща.Дарил ти вечно изкупление,живот безценен чрез Христа!                                       А мин.

Кога ти казваш :”Край! До тук!”? Когато в тебе нещо е умрялои няма как да оживейи всичко да започне от начало ! Напуснал “старото”, освободен,ти тръгваш в този път, къдетоот Бог ще си благословен. И чисто пазиш си сърцето. … По него, знаеш, пак ще имаи тръни, и пустини, ледове. Но с вяра силна, непреодолимаще устоиш на всички ветрове! Понякога ще искаш да се върнешназад, в удобното, познатото. Ще мислиш там да си “отдъхнеш”,но бързо ще усетиш празното,безсмисленото и ненужнотоза нищо твое съществуване. И пак избираш да останеш в трудното,да продължиш, защото славно е!

Надникни Боже, в сърцето ми.В кладенеца на мойто сърце.Виж вода има ли, мътна, човешкаМакар пред Теб да издигам ръце.Надникни Боже в сърцето ми.В кладенеца на мойто сърце.Виж мотивите – моите корени.Макар да вдигам пред Тебе ръце.ЗА СЛАВА НА БОГА

Време е да свалим ангелските маски за да видим своите лица.Ужасени от реалните им краски, за да се смирим като деца.Време е Огънят небесен да изгаря плътското и светското във нас.И в новата прекрасна песен да ни води само НЕГОВИЯ ГЛАС.КАК ИСКАМ ДА ВЛЯЗАКак искам да вляза в Твоята радост.С ръце пълни с трайния плод.От смирение, кротост, сърца които обичат…И възхваляват ТВОЕТО ИМЕ С ЖИВОТ.