Сълза небесна се отронва

от плачещото Божие сърце …

Но кой видя? Но кой се трогва,

че Той сега към нас със болка

простира Своите ръце?!

“О, люде, покварени и измамни,

защо избирате смъртта?

Защо в невежество стоите?

Защо се валяте в греха? Защо?

Показал съм ви всичко –

красотата, любовта и вечнестта.

Но вий от знание суетно се опихте

и възгордяхте се. До кога?

До кога ще Ме презирате

и ще ме отхвърлят вашите сърца?

Не искате да се обърнете

към истината и живота!

За това –

и Аз ще ви оставя в хомота

на вашите желания и няма

да има вече време за покайване,

и няма да има вече време за промяна!”