Колко много ме обичаш! …

Заливаш ме с Твоята любов …

По лицето ми сълзи се стичат …

Единствен Ти Си мой живот!

Виж, прашинка необятсност

по моите клепки блести!

И в този вечен миг на радост,

сърцето ми не може да мълчи.

              Ти пишеш Своята поема

              в делника ми всеки час.

              Когато съм безкрайно уморен,

              ме гали Твоят нежен глас.

На бавни глътки пия щедростта Ти.

Стопява се в мене гордостта …

Скрита в Тебе, себе си намирам

и волно рея се сред красота! …