О, Господи!

Нуждая се от твоята прегръдка свята,

и в сърцето ми да не угасва светлината.

Когато хората безумно ме заливат

с порой от суета и реч гневлива;

Когато похотливи думи, аругантни,

представят се за модни и фрапантни.

А мрак е сграбчил техните души

и ходят в света като слепци.

Вред злато постоянно ескалира

и всеки търси щастие, но не намира.

Те времето не виждат; не познават,

че краят е тук на всичко наближава.

И неразумно, в разтление злокобно,

вървят омаяни не само с вино,

но в омразни поклонения и диво

свойта наглост изявяват;

не се свинят, не се посрамят,

пред нищо се не спират, а се карат

и в своите удоволствия се валят!

О, Време на контрол и на компромиси,

на състрадание лъжливо, що тровиш ти

човешките души с любов измамна!

Не! Не е любов това - погибел явна!

То бедните сърца раздира,

сграбчва ги и не подбира,

а като с остър сърп пожънва всичко живо,

и прави го безцелно, уродливо!

О, време на бездумие и зло,

от ада тръгнало и тук дошло,

да смачка, да ограбва, да руши!

... Кой ще погледне? Кой ще се реши?!

Да! Кой ще потърси своето спасение

от тази празнота, от това падение?

Има ли някой буден в този свят,

да стане, да извика със силен глас:

"Не искам повече таз суета

да ме владее! Искам свобода!

Видях как греха ме пояжда,

как мойта същност той изражда.

Как злото лесно ме завлича,

ласкае ме и мами, че обича.

Видях как целия човечки род

стремително върви към смъртний ров.

                       О, Господи

                       в тези страшни дни,

                      не спирай, моля Те, а говори!

               Показвай ни, вземи ни в светлината

и прегърни ни в Своята прегръдка свята!

                                                            Амин