Колко много ме обичаш! ...

Заливаш ме с Твоята любов ...

По лицето ми сълзи се стичат ...

Единствен Ти Си мой живот!

Виж, прашинка необятсност

по моите клепки блести!

И в този вечен миг на радост,

сърцето ми не може да мълчи.

              Ти пишеш Своята поема

              в делника ми всеки час.

              Когато съм безкрайно уморен,

              ме гали Твоят нежен глас.

На бавни глътки пия щедростта Ти.

Стопява се в мене гордостта ...

Скрита в Тебе, себе си намирам

и волно рея се сред красота! ...