О, Господи!

 

Нуждая се от твоята прегръдка свята,

и в сърцето ми да не угасва светлината.

 

Когато хората безумно ме заливат

с порой от суета и реч гневлива;

 

Когато похотливи думи, аругантни,

представят се за модни и фрапантни.

 

А мрак е сграбчил техните души

и ходят в света като слепци.

 

Вред злато постоянно ескалира

и всеки търси щастие, но не намира.

 

Те времето не виждат; не познават,

че краят е тук на всичко наближава.

 

И неразумно, в разтление злокобно,

вървят омаяни не само с вино,

но в омразни поклонения и диво

свойта наглост изявяват;

не се свинят, не се посрамят,

пред нищо се не спират, а се карат

и в своите удоволствия се валят!

 

О, Време на контрол и на компромиси,

на състрадание лъжливо, що тровиш ти

човешките души с любов измамна!

 

Не! Не е любов това – погибел явна!

 

То бедните сърца раздира,

сграбчва ги и не подбира,

а като с остър сърп пожънва всичко живо,

и прави го безцелно, уродливо!

 

О, време на бездумие и зло,

от ада тръгнало и тук дошло,

да смачка, да ограбва, да руши!

 

… Кой ще погледне? Кой ще се реши?!

 

Да! Кой ще потърси своето спасение

от тази празнота, от това падение?

 

Има ли някой буден в този свят,

да стане, да извика със силен глас:

“Не искам повече таз суета

да ме владее! Искам свобода!

 

Видях как греха ме пояжда,

как мойта същност той изражда.

Как злото лесно ме завлича,

ласкае ме и мами, че обича.

 

Видях как целия човечки род

стремително върви към смъртний ров.

 

                       О, Господи

                       в тези страшни дни,

                      не спирай, моля Те, а говори!

 

               Показвай ни, вземи ни в светлината

и прегърни ни в Своята прегръдка свята!

                                                            Амин